Еврейска община - гр. Кюстендил (1942 - 1957 г.); Обществена културно-просветна организация на евреите в България - клон гр. Кюстендил (1958 - 1962 г.)

Според достоверни писмени исторически извори в Кюстендил (древна Пауталия) още през II в. се установяват да живеят евреи. Те още тогава се обособяват в община, която да се грижи за постоянно идващите от юг преселници и ги направляват къде да се установят. Евреите бързо усвояват официалния гръцки език на пауталийците. Те стават търговци, сарафи, които обменят всички действащи за времето пари, поддържат връзки с далечни страни, някои от тях стават добри занаятчии, преводачи, посредници, лечители и др. Хан Крум преселва голям брой евреи от Солун в България, една част от които остават във Велбъжд. През IХ и Х в. във Византия започват еврейски гонения и много изселници евреи намират спасение в България и се заселват в градовете Сердика, Видин, Никопол, Силистра и Велбъжд. През Втората българска държава в Търново и Велбъжд се заселват еврейски търговци от Венеция, Генуа и Дубровник. Те обособяват еврейски махали в градовете и имат право да заемат български държавни служби. През ХIV в. в България идват подгонени евреи от Германия и Унгария, които говорят ашкенази. В 1492 г. изгонват евреите от Испания. През същата година с ферман султан Баязид II ги приема в българските земи. Така през ХIV и ХV в. в Кюстендил се заселват евреи и градът става междинен лагер за разселването им в българските земи. В Кюстендил еврейската диаспора (община) построява синагога, която изгаря през ХVI в. при опожаряването на града във връзка с чумна епидемия. В края на ХVII в. в Кюстендил идват от Централна Европа евреи ашкенази, които говорят немски. Евреите избират за живеене централната част на града около тогавашната чаршия (пазара). Еврейската махала е около топлите минерални извори в Койнарлъка. Градската синагога е построена през ХIХ в. на мястото на старата. В турско време е имало училище за учение на прочит по еврейски, а през ХХ в. в града вече е открито еврейско училище. Движението на еврейското население в Кюстендил е следното: през 1870 г. те са 20 семейства, през 1887 г. - 94 души, през 1892 г. - 1086, през 1910 г. - 1250, а през 1920 г. - 1178 души. Явно е, че в Кюстендил евреите намират добри условия на труд и поминък. В Кюстендил между евреите и българите никога не е имало конфликти. Най-видните кюстендилци намериха сили в себе си и спонтанно, с рядко гражданско себеотрицание застанаха начело на инициативата за спасяването на евреите в България от унищожение в концентрационните лагери на кафявата фашистка военна машина. Така българският народ в този върховен момент за страната с чест изпълни своя патриотичен и общочовешки дълг. От запазените в Държавния архив - гр. Кюстендил, документи не може да се установи кога е създадена еврейската община в града. Основни функции на общината са административно-социалните. Тя се занимава с поминъка на еврейското население, културно-просветното му издигане, изповядването на израилтянското изповедание, възраждането и опазването на старите еврейски обичаи и традиции, подпомагането на бедни, болни и недъгави и други, всестранни грижи за запазването на еврейската етническа общност. С определение № 113 от 31 ян. 1958 г. на Кюстендилския народен съдия Еврейската народна община е преобразувана и се учредява Обществена културно-просветна организация на евреите в България - гр. София, с клон в гр. Кюстендил и членове на ръководството й: Аврам Давид Алфандари - председател, Давид Нисим Леви - подпредседател, Ездра Ели Бераха - секретар, Адела Алберт Мешулам - член, и Мориц Аврам Бераха - член. Според уставите на организацията от 1957 и 1962 г. целите на организацията са да укрепва и популяризира традициите на еврейската прогресивна култура, да укрепва дружбата между българи и евреи, да спомага за още по-тясно сплотяване на еврейското население като неразделна част от българската нация, да възпитава у еврейското население любов към своята родина България, активно участие в строителството на социализма и в борбата за мир и социален прогрес. Устави 1949, 1958, 1962 г. Окръжни писма и указания 1949-1962 г. Изходяща кореспонденция 1949-1957 г. Щатно разписание 1951 г. Статистически отчети 1950-1953 г. Касова (партидна) книга за събрани данъци 1947-1949 г. Бюджети, отчети и др. 1950-1957 г. Решения и договори, свързани с недвижимо имущество на Еврейската община 1949-1951, 1958-1960 г.